Димитър Списаревски е роден в Добрич през 1916г. по времето на Първата световна война. Повече за него ще разберете в тази статия.
На всеки му се е налагало дори и неволно да гледа част от филмите „Нападението над Пърл Харбър“ или „Спасяването на редник Раян“. За тези от вас, които не са – това са холивудски мегапродукции със сюжет Втората световна война и със зашеметяващи сцени от хиляди изтребители и бомбардировачи, водещи дуели в небето за контрол над земята. Като споменах дуели, предполагам мнозина от вас са гледали и „Игра на тронове“, тези които не са успели, ще кажа само ,че преобладават сцени със средновековни рицари с благородническа кръв и непорочна войнска чест. Е, днес на преден план ще покажем капитан Димитър Списаревски, един българин достоен да комбинира рицарска чест и военни умения на пилот на изтребител по време на Втората световна война.
Рицар по кръв
Както казах Димитър Списаревски е роден в Добрич през 1916г. по времето на Първата световна война. Неговият баща и чичо са служили в българската армията като офицери. Родът на „Списаревски“ произхожда от Котел, където били наричани „аполонов род“ понеже мъжете от този били силни, красиви, горди и ученолюбиви хора. От тях са Неофит Бозвели и съратникът на Раковски, „списовача“ (от където идва името на фамилията им) Панайот Хаджидобрев е първия преводач от френски на Виктор Юго. Родът е дал на България генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети. Димитър расте висок, здрав и буен. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс именно заради тези качества е направен знаменосец на елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III” (днес 22-ро СОУ).
От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.
Рицар по душа
Една от най-важните клетви, които рицарите в средновековните ордени полагали била: Заклевам се да защитавам родината и доброто, слабите, и да казвам истината. За да си рицар в германските ордени на тамплиерите е трябвало да притежаваш следните достойнства:
- мъжество
- вярност
- щедрост
- благоразумие (le sens, в смисъл умеренност)
- изтънчена общителност, куртуазност
- чувство за чест
Безспорно Списаревски притежава всички тези качества. Сами може да се убедите в това от разказа на ген. м-р Стоян Стоянов, един от най-близките му приятели, го характеризира изчерпателно:
“Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, пламенен родолюбец, защитник на слабите и кавалер той винаги обръщаше внимание на околните. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив. Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин. Неведнъж се е случвало да напердаши немски войници, които говорили снизходително към България.“
Една важна част от характера на нашият летец е неговата дисциплина. Няколкократно е бил изключван от Военното училище както е и бил понижаван в чин заради неподчинението си към висшестоящите. Нерядко причинява повреди по самолетите при рискованите си маневри. Както той заявява веднъж на един сухоземен началник:
„Да, счупих колесника, защото аз летя. Вие не можете да го счупите, защото не можете да летите!”
Рицарска реч
„Спайч“ както неговите близки приятели го наричат, измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Списаревски твърдо отрича антисемитизма налаган от доминиращия тогава в Европа немски националсоциализъм, той категорично заявява:
„Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“
„Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“
„Ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“
„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
20-декември 1943г. – Раждането на безсмъртието
На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребителя „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни (съотношение 1:6). Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той.
Целта на Списаревски обаче е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърната верижка с кръстче разпознават овъгления труп на летеца.
Как англичаните описват подвига на нашият герой
По този повод Радио Лондон излиза с обръщение: „Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!”
Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ )участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
БГ действителност
След 9 септември 1944 година комунистите се страхуват от името на Списаревски и целенасочено е обречено на забвение. За тях той е загинал за Германия и следователно не е извършил никакъв подвиг. Когато се опитват да изселят баща му от София подвигът на Димитър Списаревски бива признат и от съветския военен комендант на София, който когато на въпроса в какво е обвинен му отговарят: „Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.“ с думите: „Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!– задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни и го спасява за момента поне от тази репресия .
Рицарско посвещение
Опитах се да ви покажа всички качества на Димитър Списаревски, защото желая всеки един от вас да го посвети в рицарско звание. Достатъчно е само да си представите животът му на горд български войник и моментът, в който решава да се блъсне в бомбардировача. Неговите дела са плод на любов към България и именно те са построили паметник, който няма да се разруши докато България живее.