Тази публикация е посветена на „синовете на Рила” от 7-ма Рилска пехотна дивизия.
Техният отпор срещу чедата на Анадола, на бреговете на Мраморно море, е вдъхновение за авантюристичен подвиг, който може да служи като мини реванш срещу вековната неправда, дошла от дебрите на азиатските пустини, преминала през тракийските полета и стигнала до сърцето на Европа.
Кратка предистория
Балканската война започва на 5-ти октомври 1912г. Тази война е най-значимият успех в новата ни история, тя е дългоочакваната вековна разплата с османските поробители за техните прегрешения спрямо българския народ. Заповедта за обявяването на войната и за настъплението се посреща от всички чинове в армията ни с голям възторг.Цяла Европа е вперила очи в размирният Балкански полуостров, очаквайки разгрома на „болният човек” сред Великите сили. Ще отложа всички геройства на нашата армия за други публикации и ще насоча погледите ви към 7-ма Рилска дивизия .
Призоваването на героите
Когато е обявена мобилизацията на армията очевидци разказват : „Из главните улици на Дупница, Кюстендил, Самоков и Радомир бавно се точеше внушителна, пъстра маса, окичена с цветя – войници, граждани, селяни, жени, деца, баби, старци. Всеки войник е заобиколен от своите близки – жена, деца, баща и майка – рилци тръгваха да сложат край на ужасите в Македония.”
Тази пехотна дивизия се състои от около 35 хиляди души, отбрани от Кюстендилските, Дупнешките , Струмските, Пернишките и Самоковските околия. Това са мъже на всякаква възраст, оставили дома си , жените си и децата си, професията си за да се отзоват за вековната разплата.Девизът на рилци е “ първа в боя, непобедена“ .
Бойният път на „Синовете на Рила”
В началото на Балканската война дивизията е натоварена да освободи българските земи на юг от Кюстендил и Самоков като хем така подсигурява десния фланг на сръбските войски около Куманова (дн. Македония ) , хем целеустремено трябва да се насочи към перлата на Бяло Море – Солун. Няколко седмици по-късно , една българска рота достига центъра на Солун и открива българска пощенска станция. В същото време османският командир Тахсин паша предава града на гръцката армия срещу огромен откуп от 60 000 турски лири и гръцки кораби, които да превозят войските му до Галиполи, за да се бият отново срещу българите. По-късно той изказва закъснялото съжаление: „Вие сте победителите! Можете да бъдете уверени в това и съжалявам, че не дочаках да се предам на вас, българите”. Именно Седма рилска дивизия е посрещната най-възторжено в града, защото 2/3 от населението на столицата на Македония тогава са солунските евреи и българи, които окичват домовете си с български знамена, стичат се на улиците и приветстват навлизащата българска войска. Официалното влизане на княз Борис, извършено сутринта на следващия ден е салютирано от руския броненосец „Олег“.
Следват няколко месеца на примирие, които турците използват за да се прегрупират и измислят тактическите си ходове , партията на младотурците извършва преврат в края Януари 1913г.По това време основните българските войски вече са обсадили Одрин и достигнали Чаталджа(50 км от столицата на Османската империя – Истанбул). Фебруари 1913 г. бойните действия се подновяват, но този път стратегическата инициатива е в ръцете на османците.
Второ Българско царство, 1356 г.
Макар и България да изживява своя втори културен „златен век” при Цар Иван Александър, нашето царство е силно отслабено от политически, демографски , и природни катаклизми. Но тази дата 1 Март 1356г е пагубна не само за българите, а и за Балканския свят. В началото на Март е регистрирано земетресение, което напуква и събаря някои от стените на една митична и древна крепост – „ Цимпе”, разположена на брега на Мраморно море до Галиполи.След земетресението тази крепост се превръща в първото завоевание на Османските турци на Балканите и Европа . Това събитие е началото на вековното робство на балканските народи.
Февруари 1913г, Балканската война
Основните български войски са обсадили Одрин, а друга част е стигнала до Чаталджа – на около 50 км от Истанбул. Идеята на османците е да направи десант около село Булаир на брега на Мраморно море и да нападне българите в тила. Ако това се случи е имало сериозни предпоставки дори обсадата на Одрин да бъде изоставена и цялата идеята на балканската война да бъде ограничена или съсипана. Турците стоварват с огромните си бойни кораби няколко елитни турски дивизии и кюрдски подразделения от сърцето на Анадола.Гъстата мъгла помага на противника да се приближи на около стотина крачки от българската позиция, а в окопите се разнася вик „поганците са тук!”
Сега е време да съберем всичко на едно място и да погледнем през техните очи.
Българските мъже, родени и израснали в полите, и околностите на Рила, воювали няколко месеца с турските войски през обширна територия от Солун до Истанбул , се озовават на брега на непознатото Мраморно море. Задачата им е проста, но нечовешка – трябва да не допускат турския щурм да премине през тях, защото така българите в Чаталджа и Одрин могат да бъдат нападнати в гръб и по този да се промени развитието на цялата успешна война до тук.
Тези войници знаят, че се намират на 600 километра от дома, виждат срещу себе си турските бойни кораби,чуват вика на кюрдите, с разтуптените си сърца усещат полъха на непознатото море, и гъстата мъгла разбират, че са трикратно превъзхождани, точно на мерника на оръдията от близките крепости и кораби.Казано им е, че ако турците преминат през тях може би цялата война ще даде на заден ход , и мечтаното обединение няма да се състои.
И ето какво се случва …
На 5 февруари започва артилерийска подготовка срещу българските позиции от морската артилерия и булаирските крепостни оръдия.Очевидци разказват : „Много зор си дадоха морската и крепостната турски артилерии, но никаква вреда те не причиниха на нашите. Скоро нашите войници почнаха да се подиграват с турските топове. Когато морската турска артилерия откриваше мястото на някоя наша батарея, те се опитваха да я унищожат, но морските снаряди прехвръкваха и падаха в другото море – Саркоския залив“.
Към 8 часа сутринта още в началото на двубоя, в турския лагер се забелязва голямо движение. Скоро след това започва силно турско настъпление към българските войски. „Кюрдските полудиви фанатизирани маси настъпваха, въпреки вихрения огън на нашите войски, отправен към тях. Техните дивашки викове едва ли не бяха по-силни от тези на топовете. Мнозина от тях паднаха, но кюрдите напредваха“.
Жителите на Самоковските и Кюстендилските околия прилагат добре позната тактика още от времето на Цар Симеон, а именно тактическо отстъпления по левия фланг и внезапна контраатака. След няколкократни български атаки на нож, които всявали паника и ужас във вражеските войници, турските и кюрдските дивизии започнали масово и хаотично отстъпление.
Равносметката след битката при Булаир е изумяваща – В боевете турците претърпяват пълен погром: те са чисто и просто унищожени. В този ужасен бой турците губят знамето на 80-тия си пехотен полк, две планински скорострелни оръдия, 6 митральози и не по-малко 6 000 души убити. Към тях трябва да се прибавят и най-малко 12 000 души ранени. Така общо загубите възлизат на 20 000 човека. Българите дават 612 ранени и 120 убити войници и 8 ранени и 2 убити офицери. България успява да спечели Балканската война Турция подписва унизителен мир малко след падането на Одрин.
Впечатляващото е, че битката, която 7-ма Рилска дивизия печели се случва в покрайнините на античната крепост „Цимпе” –Откъдето тръгва щурма на Османците към Европа преди 600 години.
Сякаш с тази си победа „синовете на Рила” казват: „Ние сме тук да вардим вратите на Европа – Не ще преминете!“