„Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени, но не се предадоха!“ – Стратия Мазгалов
Мазгалов, Стратия
Ще се опитам да ви потопя в атмосферата на едно необикновено събитие. За целта ще трябва да си представите следните неща:
Изминали са 3 години, откакто България е влязла в Първата световна война за да освободи поробените си братя в Македония от гръцките и сръбските окупатори.
Бетонов бункер в днешна Република Македония на около 250 км югозападно от Петрич.Покрит и изсечен в скалата с идеята да бъде неуязвим срещу противниковата артилерия, разполагащ с две тежки картечници.
Французи( включително сенегалци и араби), англичани ( включително индийци, араби и т.н) , гърци и сърби ( нашите съседи, които заради алчността и омразата искат България сразена и разделена ). Тези орди били разделени в 75 батальона ( около 75 хиляди войници).
Една мечта. Българската мечта. За обединена България – Тракия, Мизия, Македония.Затова са мечтали всички наши национални герои. Затова се жертвали опълченците на Шипка. Затова са били убивани българските герои от Одрин и Чаталджа през Батак, Добруджа и Плевен до Албанските планини, и Дойран. За да реализираме нашата мечта, след като първите 2 години от войната сме превзели всички наши територии с неистов героизъм, е трябвало да не допускаме пробиви до края на Първата световна война. Всеки пробив на нашите позиции би ехтяло с ужасен тътен “ Край на Обединена България“.
Мазгалов, Стратия. Подпоручик, роден в Симеоновград, Хасковско и неговият картечен взвод от 13 души разположен в бункера. Те служили в състава на Тридесети пехотен шейновски полк.
15-ти Септември,1918 г. и Добро поле. Това поле става всякакво, но не и добро за нас. Фронтът там започва да се пречупва. Основни Причини:
- Българските войски са зле ресурсно осигурени. Имало е липса на боеприпаси, храна както и артилерийски снаряди.
- Командването ни в тази позиция е предоставено на 11-та германска армия, която обещава да изпрати подкрепления, които така и не идват.
- Съюзните армии превъзхождат нашите в жива сила, артилерия, картечници, снабдяване, резерви и подсигуряване.
Тук нещата стават сериозни. Моля, прочетете всичко изписано горе отново и вкарайте своето въображение в действие- сега!
Първата световна война е често наричана „джентълменската“ понеже в тези години все още били модерни етикетите и аристократичното поведение. Представете си как е трябвало да целунеш ръката на красивата дама ,носеща витрило и клоше , с която си се запознал след театралната постановка,която малкото градче в което живееш, е чакало цял месец.За един млад мъж това е било едно много притеснително, но и повдигащо адреналина действие.
Върнете се сега в този бункер в Добро поле. 13-те войника на подпоручик Стратия Мазгалов наблюдават как по цялото протежение на хоризонта българските им другари отстъпват по нареждане на Главното командване. Сенегалски и индийски войски нахлуват в България и разрушават мечтите на поколения българи. Мечти планувани 600 години. Мечтите на Ботев и Левски.
Взвода на Стратия Мазгалов има две опции пред себе си:
Едната е да изоставят бункера и да се прегрупират в задната линия с окопи, но така да не използват картечниците, които могат да забавят настъплението на враговете ни.
Другата опция е да останат да бранят бункера, знаейки че ще загубят животите си.
Сега си представете пак един младеж – джентълмен отново целува, но този път Библията и се заклева, че не ще допуснат тези врагове да навлязат в майка България.
Войските на Антантата обкръжават бункера от всички страни и той се превръща в остров насред море от омраза.След обсада продължила близо ден, френските сили решават да използват едно от най-новите и модерни оръжия – огнепрескъчката.
В огнения ад на този самотен и обкръжен бункер, само трима успяват да се измъкнат. Един от тях редник Димо Нехтянов разказва :
„Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим. Виждахме, че горим, че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват. Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал, изгорен от огнепръскачката. Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото. „Френският капитан Раниери казва“ Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени, но не се предадоха“.
Саможертвата на тези българи е различна от саможертвата на героите.Накарах ви да погледнете през техните очи за да видите, че са имали избор- да напуснат бункера и да се спасят , но не го сторили. Поклон пред тяхната памет !
Саможертвата на тези българи е различна от саможертвата на героите.Накарах ви да погледнете през техните очи за да видите, че са имали избор – да напуснат бункера и да се спасят, но не го сторили.